Огражденска къща, Боровичене
Пълноправен член
Къщата за гости
Огражденска къща се намира в село Боровичене, разположено в полите на Огражден планина, на 20 км западно от гр. Петрич. Селото е с надморска височина от 388 м и е в непосредствена близост до границите на България с Македония и Гърция.
Къщата е заобиколена от удивителна природа, допринасяща както за уникални гледки, така и за комфортна среда през всички годишни сезони. В непосредствена близост се намират историческият паметник „Самуилова крепост“ и река Струмешница, която предлага възможности за риболов.
Мястото е невероятно спокойно, прекрасно за хора и семейства, желаещи да се откъснат от шума на големия град. Къщата е построена в автентична българска архитектура.
Гостите могат да очакват удобства, прекрасна гледка, както и неустоими гозби, приготвени по домашна рецепта.
База за настаняване
Базата за настаняване на Огражденска къща се състои от два апартамента и осем спални (шест от тях със собствен санитарен възел). Гостите имат на разположение сателитна телевизия във всяка стая, климатична система, напълно обзаведена кухня, механа с камина, пещ, барбекю (осигурени са въглища без допълнително заплащане).
В цената на нощувката е включена и домашно приготвена закуска с напитки. По време на целия престой консумацията на кафе, чай и минерална вода е безплатна. При желание от страна на гостите, домакините могат да осигурят прясно агнешко и ярешко месо.
За развлечение на гостите се предлагат тенис на маса, федербал, шах и табла.
Галерия – външен изглед и двор
Галерия – механа и кухня
Галерия – стаи
Видео
Контакти на Огражденска къща
- Адрес: село Боровичене, общ. Петрич, обл. Благоевград (линк към карта в Google maps);
- Тел: 0894 373 232;
- Ел. поща: borovichene@abv.bg
- Фейсбук страница: линк
- Уебсайт: ograjdenskakushtaborovichene.weebly.com
Забележителности около Боровичене
Село Боровичене се намира на 20 км западно от град Петрич – по пътя за Златарево (македонската граница), след отбивката за с. Струмешница. Туристите могат да посетят две интересни културно-исторически забележителности, разположени в близост до него – Чуриловският манастир „Свети Георги” и Самуиловата крепост.
-
Чуриловски манастир „Св. Георги“

Чуриловският манастир „Свети Георги”
Манастирът е разположен на 2,5 км от село Чурилово, на север от село Боровичене в посока село Гега. Близо до него е границата на България с Република Македония. По пътя за манастира туристите ще преминат през Портата – феномен, оформен от скали от двете страни на шосето. След село Гега пътят до манастира става черен.
Висока каменна стена отделя манастира от пътя, а в двора се чува само шумното чуруликане на птиците. На фона на тези птичи песни се открояват още по-ясно тишината и липсата на човешко присъствие. На най-високата част от хълма през 1857 г. е построена камбанарията на църквата. Пред нея се простира зелена поляна, изпъстрена с диворастящи пролетни цветя. Тук е построена и най-старата чешма на манастира. Водата е силна, бистра и ледена, излизаща от коритото и разпръскваща се наоколо като безбройни дъждовни капчици.
Поглед от камбанарията разкрива красотата на планина Беласица с нейните заснежени върхове, а на север по съседните склонове скромно се показват покривчетата на къщите в селата Чурилово, Баскалци и Волмо. Жителите им често идват на службите в манастира.
През Възраждането децата от някогашното село Игуменец (съставено е било от 12 махали) са учили в килийното училище на манастира. Клисарят бай Георги ще покаже на туристите училището, женската част на църквата и стенописите в нея. Стенописите по външните стени са нарисувани по двуполюсния модел. Долу е изрисуван земен свят, който е подчинен изцяло на дяволските сили. Горе се намира небесният свят и Бога. Бай Георги разказва, че манастирът е построен през 1857 г. върху основите на друг такъв от римско време. Майсторите са шестима гърци от Дебър. В построяването са взели участие и местни хора.
Според историците манастирът е бил първоначално създаден през XIV век. Стенописите на църквата били създадени през 1858 г. Както много други манастири и „Св. Георги“ е свързан с революционните борби на българите от региона. От 1968 г. манастирът не е обитаван от монаси. Днес е обявен за паметник на културата.
Около хълма текат три планински рекички. Големият храмов празник е на 6 май. Тогава в манастира се пекат агнета и се раздава храна на миряните.
Още информация за манастира: тук.
-
Самуиловата крепост

Самуиловата крепост
Самуиловата крепост е разположена на мястото, където склоновете на планините Беласица и Огражден се приближават и образуват клисурата на село Ключ, върху невисок хълм на десния бряг на р. Струмешница. От македонската граница я делят само 4 км. Крепостта вероятно е построена в периода 1009-1013 г. по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система. Представлява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени.
Самуиловата крепост е превърната в Национален парк музей за увековечаване паметта на Самуил и ослепените български войници. Националният парк музей е открит тържествено на 23 октомври 1982 г. с голям митинг събор. Към парка музей сега води алея край брега на р. Струмешница (сред високи чинари, кестени и кипариси), която минава по мостче над реката и през красива голяма поляна с разноцветни полски цветя се отправя към подножието на хълма.
Още отдалеч се очертава бронзовата фигура в цял ръст на Самуил с превити в коленете крака под тежестта на страшната мъка. Фигурата е монументална и величествена. От двете страни на големи каменни пана са изобразени релефните фигури на ослепените войници, а между паметника и предната стена на хълма са създадени две зали, в които е уредена музейната експозиция, запознаваща с историята на Самуиловата крепост.
Експонирани са оригинални движими паметници на културата, намерени при археологическите разкопки на крепостта – керамика, накити, оръдия на труда, стрели, бойни оръжия и др. Голям интерес представляват две мраморни плочи със старобългарски надписи в центъра на експозицията. Едната от тях е паметна плоча, поставена от Самуил в гробищната църква в с. Герман за увековечаване паметта на баща му Никола, майка му Рипсимия и брат му Давид. Втората плоча е т. нар. Битолски надпис на Иван Владислав от 1016 г.
След музея алеята продължава нагоре, опасвайки южната част на хълма, и отвежда до крепостта при раннобългарското селище. Там под стъклен купол е запазено най-голямото жилище (землянка) на селището. Покрай него е показана и музейна изложба със снимки и исторически сведения за раннобългарското селище. Останалите жилища от селището са маркирани със ситен бял чакъл със затревени площи между тях.
От крепостта се очертават ясно каменните зидове от първия отбранителен вал. В дясно от стъкления купол върху каменните основи на крепостната кула са издигнати четири пилона с височина 25 м (приблизително каквато височина е имала кулата). Пилоните са захванати на 5 м височина и създават площадка, от която може да се наблюдава панорамата на Ключката кория.
