Девет района ще формират новата туристическа карта на България
България се разделя на 9 туристически района – Бургаско Черноморие, Варненско Черноморие, Район София, Район Рила-Пирин, Район Родопи, Район Тракия, Район Долина на розите, Район Стара Планина и Район Дунав. Това предвижда Концепцията за туристическо райониране на България.
Представената в Концепцията схема на туристическо райониране покрива цялата територия на страната, а общините са най-малкия териториален модул, използван за очертаване границите на районите. Обособените 9 туристически района, са достатъчно големи, за да бъдат ясно разпознаваеми на туристическата карта и достатъчно малки, за да бъдат управлявани ефективно.
По отношение на рекламата в чужбина, районите Северно и Южно Черноморие, които осигуряват съществен приход в БВП, се предвижда да се рекламират заедно като един район „Българско Черноморие”.
При очертаването на районите са взети предвид важни принципи и изисквания като:
- Атрактивност – наличие на значими атракции и възможност за създаване на комплексен туристически продукт;
- Инфраструктурна обезпеченост;
- Хомогенност – сходство на природните и социално-икономическите условия, ресурсния потенциал, продуктовата структура, както и регионална идентичност;
- Териториална цялостност (компактност) – не се допуска териториална разпокъсаност на района и/или припокриване с други райони (една община може да попада само в един район);
- Толерантност – стремеж по възможност да се запази териториалната цялостност на съществуващите регионални сдружения и други доброволни формирования между общини, когато не се влиза в противоречие с горните критерии.
За всеки туристически район е предложена основна и разширена специализация. Основната специализация е комбинация от два вида туризъм, които в съчетание определят уникалността на районите. Разширената специализация включва освен основните и до 4 допълващи вида туризъм.
Важно е да се подчертае разликата между туристическа специализация (в смисъл на продукти, които са най-развити или с най-голям потенциал за развитие) и брандирането („намерената” идентичност при представянето на района). Предлаганата основна специализация не предопределя бъдещото брандиране на туристическите райони, но е полезна отправна точка при бъдещото разработване на регионалните маркетингови и брандинг стратегии.
Концепцията дава възможност на всеки от деветте района да се раздели на подрайони. В допълнение, съгласно Закона за туризма, в териториалния обхват на районите следва да се създадат организации за управление на туристическите райони (ОУТР). В тази връзка, в Концепцията са предложени такива центрове да бъдат градовете – София, Благоевград, Пловдив, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Смолян и Казанлък. Те са подбрани така, че да отговарят едновременно на няколко критерия: транспортна достъпност, достатъчно високо ниво на реално туристическо развитие и възможност за административно взаимодействие.
Очакваните за Министерството на туризма ползи от създаването на туристическите райони и организациите за тяхното управление включват:
- Запълване на съществуващата липса в маркетинга и управлението на дестинациите между местното ниво (община) и националното ниво (Министерството на туризма);
- Обединение на ресурсите и съгласувани действия – чрез регионално взаимодействие и допълване при формирането на продукта;
- Регионализация на националния маркетинг – България да се рекламира като хомогенно цяло и чрез спецификата на всеки от туристическите райони;
- По-ефективно достигане до потенциалните пазари, особено далечните – чрез представяне на достатъчно големи по обхват райони, които са разпознаваеми на картата и са познати не само на българите, но и на чужденците;
- Възможности за подкрепа от държавата за туристическите райони.


